|
08 Януари 2009 |
|
„Яжте повече боб, държавата има нужда от газ!”, прати ми го един приятел. Да се смееш ли, да плачеш ли... В 21 век, когато смяташ, че Европа никога не може да претърпи културен катаклизъм, държавата ти изведнъж се оказва с отрязани енергоизточници. Водата ти е хладна, парното не върви, отговорни хора с изменени лица говорят по телевизията. В какво време живеем, Боже?! И най-силно кряскат онези, които забравиха, че именно по времето на Костов се стиснахме да платим за резервен провод през Турция. Убеден съм, че такава ненадейна и идиотска по субстанция криза ще се използва за пропаганда от глупаците, те вече го правят. Но не е ли наистина идеален моментът да се насилим с мисълта, че за пръв път отдавна множество българи ще правят нещо заедно. Този път просто ще студуват. Заедно. България няма да достигне висотата в текста на химна на поляците, които пеят, че Полша не е мъртва докато те са живи. Но от лукановата зима и софийския бунт през 1996-та не сме имали ден, в който Господ да ни е давал шанс да познаем ближния. (И то не в библейския смисъл, в който ние го познаваме ката ден). Любо Дилов напомни вчера прекрасното сравнение, че сме като таралежи, които пробват да се стоплят, притискайки се, а в същност забиват по-дълбоко бодлите си един в друг. Разбира се, това са думи, посветени от немай къде на софийската публика, защото из страната хората се отопляват с въглища и дърва. И пет пари не дават за неволите на центъра, обратно дори. Газ, Русия, Украйна - това са отвлечени понятия, завъртени от снега, който наваля навън и скоро ще блокира всякакъв напредък по пътя. Културен, социален, газов.  Бъдете първият, който ще коментира тази статия
|
|
|
05 Януари 2009 |
|
За изпроводяк на старата година подписах над хиляда картички със заглавие „За успех през новата година – избери правилната страна на ножа!”. Дотам се докарахме в българската политика. Решенията се оформят с един голям лъскав нож, разделящ едни от други живи и мъртви, добри и лоши, действащи и затихващи, оправдани и подсъдими. Отдавна в България е по-важно от коя страна на ножа ще застанеш, та в един момент перването на тъпата страна да ти остависамо синка, вместо да ти падне цялата глава с едно замахване. Отдавна в тази държава е по-важно не чия е политиката, а в чии ръце е ножът. Отдавна сме скъсали с класическата политика, с изискванията и очакванията на теорията й. Тук от десетилетия всичко е практика. От най-директен и отблъскващ вид. Какво значение има какъв си?! И защо се мъчиш да се самоопределяш като ляв или десен?! Пич, денем в Бузовград някакви отегчителни смешници ходят да лепят плакати, но истината идва вечерта, когато истинските мейкъри на политика почнат да хранят оскотелите и договарят гласовете с бароните им. На подстриганите и лакираните от центъра на София (мои ежедневни съседи) препоръчвам: идете в едно село на другия край на страната и ще разберете, че най-великите социални антрополози и сърцеведи на българина са Алеко Константинов и Елин Пелин. А не европейски ашлами като Константин Стоилов или Йордан Йовков. Там, където още ядат човешко, не можеш да намериш хора. Истинската шопска нане-стоичкова-върба е огледало на нашенеца, не безплътните цветя от Добруджа. Коя е „правилната” страна в политиката ни, когато българската нация живее и наследява мъдрости като „Гъз глава затрива”, „Лоши сме си, ама наши сме си”, „ Магаре от срам не мре”… Или „Пачавра леке не хваща” – тя просто е като лозунг на нашите дни! Днес е Водици - краят на един период, който поверието нарича „мръсните дни”. Утре се очаква чистотата на Йордан да отмие всичко. Лошото е, че и там няма достатъчно вода да изплакнем лицата си. Коментари (1) |
|
|
